Левита меланхолия

Начало книги

В понеделник мистър Алистър се чувстваше наистина великолепно: добре отпочинал и бодър. Кристина се оказа способна млада дама, която знае как се угажда на мъжки капризи. Трите дни, прекарани в ранчото „Блу стар“ имаше с какво да бъдат запомнени.

Секретарката Джесика влезе в кабинета му секунда след позвъняването.

— И така, какво предлага тази сутрин светът на своя любимец „Блу ойл“? — в добро разположение на духа я попита босът.

— Срещи. Първата е от 10 и 15 с мистър Деконе от „Интер ойл“. Ето Ви графика оттам-нататък. А… Един млад служител от маркетинговия отдел моли за пет минути внимание. Джон…, момент, Джон Уитли.

Мистър Алистър се замисли. Не е препоръчително да молиш за кралско внимание. Имаш ли да кажеш нещо, трябва да го докладваш на прекия си шеф, той пък на своя и така, докато се стигне до върха на пирамидата. Прескочиш ли началника си, просто рискуваш. Ако не заинтригуваш Боса, ще имаш неприятности с прекия си шеф. Служебна логика. Да видим за какво е рискът…

Читать дальше →