Хлебарката

Начало книги

Г-н Пиаченца живееше между четири стени. Или по-точно четири по четири стени. Апартаментът освен от г-н Пиаченца бе обитаван и от сенки. Сенките плуваха из цялото жилище, и денем и нощем, не позволявайки на светлината отвън да проникне; правеше ли тя плахи спорадични опити да го направи те просто я ядяха.

Когато г-н Пиаченца се прибереше от работа (г-н Пиаченца работеше като водопроводчик и докато отпушваше мръсните канали на хората по цял ден слушаше дърдоренето на стари бабички по-скоро насочено към старите им котараци отколкото към него и по-цял ден биваше черпен с кафе и бисквити) посрещаше го тишината и полуздрача, обсебен от същите тези сенки, които като че ли му се радваха. А докато се наслаждаваше на поредното порно здраво захванал се с едната си мазна мазолеста ръка за мекия пенис те като че ли ехидно му се подиграваха.

Но може би е добре да кажем няколко думи за самия г-н Пиаченца. Г-н Пиаченца беше на 34, все още ерген, което беше разбираемо като се има предвид, че г-н Пиаченца въобще не беше красавец, дори напротив (има случаи, в които красотата бива успешно изместена от по-морални и несъмнено книжни стойности, но г-н Пиаченца въобще не беше от тези случаи). Той беше нисък, затлъстяващ, бавно оплешивяващ, с шкембе нагло надничащо изпод зацапания му с колоритни петна от майонеза мръснобял потник, нямаше дар слово и хората го намираха по-скоро за неприятен, но го търпяха, понеже той все пак почистваше запушените им отточни канали.

Читать дальше →