Елегантен вариант

Начало книги

Гледката бе направо затрогваща… Мъж и жена някъде около тридесетте, паднали един срещу друг на пода на неголям хол. От тила на мъжа стърчи малка стреличка. По главата на жената има цял таралеж от същите стрелички. Тя е разперила безпомощно ръце. А ръцете на дебеланкото са протегнати към нея. В някакъв порив на нежност, вероятно. Опитал се е да я достигне и може би, да я погали. Но за докосването не са достигнали два-три сантиметра.

Именно този порив смущаваше инспектор Жано. Иначе, фактите имаха своята логика.

В началото бе любовта. Любов, много, много любов. Обикновена, опустошителна, неустоима, нетърпяща съвети любов… Нали знаете как през последната година в колежа избухва масова епидемия… Някои, които преди това не са се забелязвали, изведнъж хлътват буквално безумно един по друг. И решават, че раздялата е равнозначна на смърт. А всеки иска да живее…

Леон имаше хубав прякор — „пух“. Бе нисичък дебеланко с бели и сочни бузки. Лицето му бе гладко, без следи от досадното акне, което така често тормози момчетата на неговата възраст. Във фигурата и излъчването му имаше нещо женствено, което подхранваше клюките за грехове с други хлапета, но нищо достатъчно достоверно така и не изплува. Пък и да е имало нещо, то си остана грешка на младостта.

Читать дальше →