Богинята Амигдала

Начало книги

Полицаят на пропуска взе съобщението, сложи си очилата, прищрака нещо по клавиатурата пред себе си и каза:

— Втори етаж, стая 205. Можете да ползвате асансьора или да се изкачите по стълбището.

Възрастният мъж се усмихна:

— Предпочитам да походя. Все още не ми е проблем…

Полицаят явно не беше лош човек, но си гледаше службата. Вероятно бе инструктиран да не влиза в частни разговори с външни лица, затова само се усмихна с очи и кимна.

Нечетните номера са отдясно, стая 205 трябва да е трета подред. Да, така е. Мъжът приглади поизносеното си сако, намести се в него, пипна и вратовръзката. Почука на вратата. Отговор не последва. Почука отново и се огледа. Над вратата, с безпристрастно любопитство го наблюдаваше обектива на камера. След второто почукване, до камерата светна надпис: „Влез“

Мъжът, седнал срещу бюрото, беше някъде около трийсетте. Стъклата на очилата му бяха матирани. Прост трик, когато не искаш да следят изражението на очите ти. В стаята липсваше втори стол, за посетител. В същото време, по отработеното движение, с което пое листчето се виждаше, че човекът често общува с посетители. Трик номер две — виновен си още с прекрачването на прага и ще стоиш прав. Вероятно има и други трикове по сценарий, написан за тази стая? …

Читать дальше →