Последната годишнина

Начало книги

Барманът Ник приближи ъгъла, където Ани шумно тропаше с празна бирена бутилка по масата.

— Какво искаш, Ани? — попита Ник.

— Още една бира! — дрезгаво извика тя.

— Не бива, Ани — рече той, поклащайки глава.

— Казах, още една бира!

— Казах не, Ани.

— Върви тогава по дяволите! — натъжена отвърна тя.

Ник седна от другата страна на масата.

— Чуй ме, Ани — почна той с добро. — Аз съм ти приятел и искам да ти помогна. За тази вечер стига. Ясно ли е? Достатъчно пи. Утре вечер ела пак.

— Върви по дяволите! — изкрещя тя.

Той помълча, сетне, като се наведе към нея, продължи:

— Дръж си езика, Ани — той съчувствено я потупа по ръката. — Ако направиш каквото ти казвам, всичко ще бъде наред. Не ми се ще да правиш поразии, в крайна сметка всичко ще свърши зле за тебе. Ще дойде полиция, а ти знаеш какво значи това. На всичко отгоре, ако в бара няма ред и тишина, ще ми отнемат позволителното. Хайде, бъди ми добричка и се прибирай, че си закъсняла. Направи това заради мене, Ани.

Читать дальше →