Джени, жена по природа

Начало книги

Сякаш забравила здрача в тази трескава смяна на сезоните, октомврийската нощ внезапно връхлетя и всичко потъна в тъмнина. Беше онова време от годината, когато, задържала се по-дълго, лятната мекота, както всякога, падаше, покосена от безмилостния напор на зимата.

Сутринта чак от Пидмонт на север се спусна леден вятър, помитащ всичко, прескочи хълмовете с пожълтели шубраци, гневно се разбесня под тъмните ниски облаци и донесе първия зимен студ в град Солисо, над околните нивя и над пасбищата в низината. Следобеда бурята премина и под надвисналите небеса въздухът, макар и мразовит, се успокои. В бързото отстъпление на сивата виделина пред мрака високата двуетажна дървена къща издаваше едва чути стенания и цяла се отдаде на студената припадаща нощ. На утрото червените и жълти хризантеми щяха да клюмнат попарени, а смразените зелени листа на лозницата, тъй пищно покривали през лятото асмата в задния двор, щяха да закалят.

Читать дальше →