Дороти

Начало книги

Като я видях за първи път, беше зареяла поглед някъде на стотици мили оттук. Стоеше на отсрещния тротоар, недалеч от ъгъла, стискаше на гърдите си вестник. Беше сгънат тъй, че се виждаха само обявите за търсене на работна ръка, приличаше на вестник без нито едно заглавие. Ненадейно клепачите й заиграха и тя погледна вестника в ръката си. В нозете и коленете й личеше напрежение, ала тялото се олюляваше напред-назад, като на човек, залинял от глад. Раменете й бяха отпуснати, хлътнали тъй ниско, че се сливаха с ръцете.

Поглеждаше рекламите, после, почти обезкуражена, се обръщаше и търсеше номера на вратата зад себе си. По едно време отвори някакъв бележник и прочете написаното върху гърба на омачкан плик. Над повечето врати имаше номер, но или не виждаше ясно цифрите, или не намираше този, който й трябва. Лицето й не можех да различа. Беше навела глава, брадичката й се губеше в яката на блузата. Поглеждаше за миг нагоре, след това клюмваше отново, сякаш не може дълго да държи главата си изправена.

Читать дальше →