№1999

Начало книги

— Следващият! — изкънтя гласът на часовия в коридора.

№1999 изпъна като струна гърбицата на врата си и влезе в кабинета със стегната войнишка стъпка — туп-пляс, туп-пляс, туп-пляс. Звукът от алуминиевата протеза и босия му крак се блъсна в стените и заглъхна. Кръстът за храброст, медалите и кучешките зъби, нанизани на дебела връв като огърлица на врата му, приглушено извънтяха. Куката на липсващата му ръка изстреля откос стоманени отблясъци в такт с чаткането на протезата по пода и изгасна. След него, голи в коридора, останаха последните мъже от сбора — насядали по пода, разглеждащи с интерес тавана и стените.

В кабинета беше тихо и сумрачно. Зад широка маса, застлана с червена плюшена покривка, седяха със сковани гърбове: в средата — Председателят на военната комисия — генерал от запаса, призован на военна служба да възстанови за пореден път армията след войната, до него — Секретарят, от двете им страни — редовите членове по старшинство: Старшият на военната комисия, Заместникът на старшия, неговият заместник и т.н. — все калени в битките о.з.-та, призовани също да помогнат на страната след последната, току-що привършила война. Строгите им лица бледнееха над плюша, белезите по главите тъмнееха по голите черепи, стъклените очи гледаха сурово. Под белите престилки прозираха медалите, тигровите зъби и пагоните на зелените им униформи. Патериците и бастуните бяха наредени като за строеви преглед зад тях на очукана стойка за оръжие.

Читать дальше →