Господари на нощта

Начало книги

Три дни преди смъртта на майка си узнах от нея — в общи линии това бяха последните й смислени думи — че брат ми е още жив.

Каза само това. Без да навлиза в подробности. Изрече го само веднъж. Морфинът вече стягаше смъртоносната хватка около сърцето й. Кожата й бе придобила онзи мътно жълтеникав оттенък, напомнящ за хепатит или за чезнещ летен загар. Очите й бяха дълбоко хлътнали. Спеше почти през цялото време. Всъщност щеше да има само още един момент на прояснение — ако наистина бе прояснение, в което силно се съмнявах — и тогава използвах възможността да й кажа, че е била чудесна майка, че я обичам… и сбогом. Не споменахме нито дума за брат ми. Но това не означава, че не мислехме за него, сякаш и той седеше до нас.

— Той е жив.

Това бяха нейните думи. И ако в тях имаше истина, не знаех дали е за добро или за зло.

Погребахме я четири дни по-късно.

Когато се върнахме у дома за шива1, баща ми се втурна по килима към хола. Лицето му бе зачервено от ярост. Естествено, аз присъствах. Сестра ми Мелиса бе, долетяла от Сиатъл с мъжа си Ралф. Леля Селма и чичо Мъри крачеха насам-натам. Моята приятелка Шийла седеше до мен и ме държеше за ръката.

Читать дальше →