„Л“ като любов

Начало книги

01 Някакви невидими стъклени врати се плъзнаха встрани, когато се приближихме на няколко метра пред тях. Пристъпихме плахо по лъскавата пластмасова настилка и се обърнахме към един от роботите-индификатори.

— Име?

Ала какво ли можехме да видим от него — само една монтирана в стената решетка от микрофон, а над нея няколко идентифицирани лещи. Тези уреди бяха така разположени, че не можеше да не се открие макар и далечната прилика с човешко лице.

Представихме на лещите картите си за идентичност.

— Цел на вашето посещение?

— Сключване граждански брак.

Леко изпукване, едва доловимо, и в касичката вече лежеше къс метално фолио. Припряно го грабнах й набързо прехвърлих гравираните букви.

Малкото „п“ след „етаж“ означаваше „подземен“, и така се понесохме с антигравитационния асансьор 17 етажа надолу. Там ни очакваше малък електрокар, който по наша заявка ни откара до стая 17 (3) 101.

Безшумната кола рязко спря, в същия миг вратата пред нас се дръпна плавно встрани. Пропуснах Андреа пред себе си в стаята, а аз плътно я последвах. Първото, което ме порази, беше нежната русокоса девойка, която седеше над един наклонен плот с програмно устройство. Тя ни се усмихна подкупващо.

Читать дальше →