Рагтайм в Симла

Начало книги

— Алис, миличка, не е прилично да зяпаш така!

Мод Бенсън, служителка на фирма „Универсални придружителки“ (отдел „Пътувания в чужбина“), хвърли неодобрителен поглед към настоящата си повереница. Девойката се направи на разсеяна и продължи да се оглежда с нескрито любопитство, прехласната от суетнята и глъчката в бюфета на Лионската гара. Мястото бе запазило някогашния си елегантен стил, макар и позанемарено през четирите години на войната.

Алис въздъхна и в стремежа си да си придаде вид на отегчена светска дама, се изтегна върху кожената тапицерия на пейката, с което неизбежно предизвика втория словесен залп:

— Сега пък какво се излегна!

Вместо да си вземе бележка, Алис изгледа предизвикателно компаньонката си. Мод неволно се запита дали пък не бе реагирала прекалено остро, затова добави с по-мек тон:

— Алис, не се чувствай длъжна да изпиеш до дъно чая си. Те, французите, всъщност не са наясно… — При тези думи образцовата дама, пристегната в корсет, се наведе напред с леко скърцане и взе чашата си с явното намерение да послужи за пример, въпреки личната си неприязън към навика на французите да сипват водата преди листенцата чай. — Винаги консумирай до последно това, което ти е сервирано — дори да става въпрос за чаша блудкав чай, мислено добави тя.

Читать дальше →