Кралица на въздух и мрак

Начало книги

Навсякъде имаше кръв: кръв по подиума в Залата на Съвета, кръв на стъпалата, кръв по стените и пода, и отломките от Меча на смъртните. По-късно Ема щеше да си го спомня като червена мъгла. Откъс от стих отекваше в главата й отново и отново, нещо за това как не можела да си представи, че в хората имало толкова много кръв. Казват, че шокът притъпява големите сътресения, ала нищо у Ема не беше притъпено. Виждаше и чуваше всичко: Залата на Съвета, пълна със стражи. Писъците. Опита се да си пробие път до Джулиън. Стражи се надигнаха пред нея като вълна. До ушите й достигнаха още крясъци: „Ема Карстерс строши Меча на смъртните! Тя унищожи една от реликвите на смъртните! Арестувайте я!“.

Не я беше грижа какво ще й направят; трябваше да се добере до Джулиън. Той все още беше на земята, прегърнал Ливи, отблъсквайки всички опити на стражите да изтръгнат мъртвото й тяло от него.

— Пуснете ме да мина — настояваше тя. — Аз съм неговият парабатай, пуснете ме да мина.

Читать дальше →