Град от стъкло

Начало книги

Лютият студ от предишната седмица си беше отишъл. Слънцето грееше ослепително, когато Клеъри прекосяваше прашния преден двор на Люк с вдигната качулка на якето си, за да попречи на вятъра да разпилява косата по лицето й. Колкото и да се беше затоплило, от Ийст Ривър духаше не на шега. Вятърът носеше лек мирис на химикали, примесен с бруклинските миризми на асфалт, бензин и прегоряла захар от запуснатата фабрика надолу по улицата. Саймън я чакаше на предната веранда, отпуснат в един изтърбушен фотьойл. Той бе сложил своето Нинтендо DS върху коленете си и движеше бързо писалката по дисплея.

— Едно на нула за мен — каза той, докато тя изкачваше стъпалата. — Разбих ги на Марио Карт.

Клеъри свали качулката си, като отметна разрошената коса от очите си и бръкна в джоба за ключовете.

— Къде беше? Цяла сутрин се мъчих да се свържа с теб.

Саймън се изправи и пъхна мигащия правоъгълник в калъфа му.

— Бях у Ерик. Репетирахме с групата.

Читать дальше →