Бялата роза

Начало книги

Колорадо…

Дилижансът, който пътуваше към Денвър в този априлски ден на 1859 година, трудно можеше да бъде наречен удобно средство за транспорт. Тромавата пощенска кола за кой ли път отново се наклони, попадайки в запълнения с кал коловоз и след това се измъкна с рязко отскачане. Сабрина Уелс направи безнадежден опит да запази равновесие, като се вкопчи в помощните ремъци, поставени точно с тази цел. Опита се да надзърне през мръсните прозорци към ужасяващата пустош на земите край нея. Все повече започваше да й се струва, че се е отправила на безкрайно и отчайващо неудобно пътуване в нищото през тези плоски и безплодни равнини, сред прашните нюанси на кафявия прахоляк, който се простираше чак до далечната синева на пустия хоризонт. Стисна зъби при поредното разтърсване, което я захвърли към твърдото дърво на прозоречната рамка. Последва нов тласък, който я метна в противоположната посока към мъжа, който седеше до нея на претъпканата, тясна седалка. Помисли си, че той поне беше по-мек от рамката на прозореца, но от него се разнасяше смрадта на едноседмична пот и киселата миризма на стар тютюн за дъвчене. Все пак може би рамката на прозореца беше за предпочитане. Напоследък пастрокът й я бе научил да живее с по няколко синини, но животът, който открай време бе водила в облицованата с камъни къща във Филаделфия, определено не я бе подготвил за тези неприятни страни на битието в Западните територии.

Читать дальше →