Под обсада

Начало книги

Младата жена издъхна в ръцете му точно по изгрев-слънце. Склопи очи, от гърлото й се изтръгна тиха въздишка и тя напусна този свят.

Ханг Сари се взря в бледото й лице. Забеляза троскота и калта, заплетени в мократа й коса, раните по челото и носа. Изпита погнуса при вида на червеното червило върху устните й, на ружа, размазал се по страните й, на очите, изрисувани с черен туш, който се бе стекъл на струйка чак до ухото.

Ханг Сари не проумяваше как е станало това дори тук, в страна, където целомъдрието бе точно толкова непостижимо, както и бленуваният мир.

Фум Сари не биваше да умира толкова млада, и то по такъв ужасен начин, насред бруленото от вятъра оризище, в прохладната вода, вече обагрена от кръвта й. Добре поне че бе издъхнала в ръцете на близък човек и не беше умряла така, както бе живяла — сам-сама, без ласка и грижа. Ханг я беше търсил дълго и накрая я бе намерил, знаеше обаче, че от този ден нататък за него започва ново издирване.

Читать дальше →