Операция „Червена буря“

Начало книги

Те се движеха бързо, безшумно и целенасочено под ясното, осеяно със звезди небе на Западен Сибир. Ако съдеше по начина, по който говореха руски, човек едва ли би се досетил, че са мюсюлмани, въпреки че в речта им се чувстваше напевният азербайджански акцент, който старшите членове на инженерния екип погрешно смятаха за забавен. Тримата току-що бяха завършили сложна задача в железопътното и автомобилното депо, състояща се в отварянето на стотици товарни кранове. Водачът им се казваше Ибрахим Толкадзе, но не той вървеше пред тях. Най-отпред бе Расул, едрият бивш сержант от МВР, който през тази студена нощ вече бе убил шест души — трима със скрития под палтото му пистолет и трима с голи ръце. Нефтените рафинерии са шумни места и никой не бе чул изстрелите. Труповете бяха оставени в сенките и тримата мъже се качиха в колата на Толкадзе, за да продължат със следващата част от плана си.

Сградата на Централен контрол беше модерно триетажно здание, разположено в средата на комплекса. От всичките й страни, в радиус от повече от пет километра, се намираха сондажните кули, нефтохранилищата, катализаторните съоръжения и преди всичко хилядите километри тръби с голям диаметър, които правеха Нижневартовск една от най-големите нефтени рафинерии в света. Пламъците на изгарящите отпадъчни газове озаряваха небето през неравни интервали, а въздухът бе натежал от мириса на петролни продукти: авиационен керосин, бензин, дизелово гориво, азотен четириокис за междуконтинентални ракети, смазочни масла от различни класове и сложни петрохимикали, които можеха да бъдат различени само по химическите си префикси.

Читать дальше →