Мрежата

Начало книги

— Чисто е — докладва Бойл. — Можем да тръгваме, шефе.

Стив Дей вдъхна за последно вълшебния аромат на първокласна италианска кухня и пристъпи навън. След приятния хлад в заведението есенната нощ му се стори непоносимо задушна. Едва на тротоара Бойл, бодигардът му, вдигна предавателя. Лимузината ги чакаше, но Бойл искаше да сведе риска до минимум — опитен и изключително предпазлив, той беше един от най-ценните хора на ФБР. Едва след като той даде нареждането си, задната, задействана с електричество врата на лимузината се отвори. През цялото време Бойл държеше под око улицата, но нито веднъж не погледна към Дей.

Дей кимна към шофьора. Момчето беше ново, още не можеше да запомни името му — Лари, Луи или нещо подобно… Отпусна се на кожената седалка в превъзходно настроение след великолепната вечеря с най-отбрани вина.

„Умберто“ беше ново заведение и все още спокойно местенце, но класата си личеше и нямаше за дълго да остане скрито от истинските познавачи. Дей въздъхна. Винаги ставаше така. Щом си харесаше някое закътано местенце със свястна кухня, не след дълго там ставаше пренаселено и трябваше предварително да резервира маса. Дори и тогава не беше сигурно, че ще се вреди. Вярно, че беше главнокомандващ Мрежата — новосформираната военна организация, но сенаторите и чуждестранните дипломати бяха с предимство. Собствениците на преуспяващи ресторанти имаха безпогрешен нюх в това отношение.

Читать дальше →