Открадни си целувка

Начало книги

— Още няма седем и половина, Лори — подкачи я младият охранител. — Никога ли не се излежаваш?

— Днес е голям ден — отвърна тя, като отвори отривисто стъклената врата на офиса, стиснала здраво латето в другата ръка. — Ако извадя късмет, следващата седмица може и да поспя.

Лори прекоси празната приемна, окъпана в лъчите на зимното слънце, които струяха през стъклената фасада на офиса, и влезе в чакащия асансьор. Натисна бутона за втория етаж, след това се обърна към огледалото и приглади равния си кестеняв бретон. Когато вратите се затвориха, тя пое дълбоко дъх и издиша бавно, доволна, че беше пристигнала преди всички останали. След едва три часа сън, способността й да води любезни разговори клонеше към точката на изчерпване, така че тя искаше да се фокусира върху работата и толкова.

— Етаж първи… втори — ДЗЪН!

— Добро утро, Лори — обади се Жак иззад рецепцията на „Сиймлес“, когато Лори излезе от асансьора.

Читать дальше →