Критична точка

Начало книги

Внезапно формите на спускаемия апарат се промениха. Досега напомняше на ракета с необикновена конструкция, която каца с помощта на закрепени допълнително външни двигатели. Реактивните струи танцуваха ослепително, което бе съвсем естествено — колкото по-ниско бе, толкова по-плътна ставаше атмосферата. Но самите двигатели не трябваше да греят. А те направо светеха. И струите им ставаха все по-ярки и по-ярки, сякаш когато се стремяха да забавят падането, то се ускоряваше въпреки усилията им. Намесиха се далечните оператори. Ослепително блеснаха избухвания, но не в дюзите, а на местата на металическите скоби, на които двигателите бяха окачени. Апаратът се освободи от излишната вече тежест и започна свободно да пада.

Но това бе само за миг. Не мина и половин секунда след изхвърлянето на двигателите и над падащия като камък обект се разтвори голям парашут. При тази огромна сила на тежестта би могло да се предположи, че въжетата няма да издържат и веднага ще се скъсат, но конструкторите си познаваха добре работата и нищо непредвидено не се случи. Невероятно гъстата атмосфера дори тук, на тази височина, бе няколко пъти по-плътна от земната и надеждно издуваше заобления купол на парашута. Без никакви приключения роботът се спусна на повърхността на планетата.

Читать дальше →