Иглата

Начало книги

Навсякъде, дори и на Земята, сенките представляват добро прикритие. Достатъчно е човек да се окаже в някоя от тях и става невидим за околните.

Отвъд Земята — там, където няма въздух, който да разсейва светлината, те са още по-непроницаеми. Сянката на самата Земя например е като конус и с дължина около един милион и половина километри, а върхът му лежи в посока, противоположна на Слънцето. Сам по себе си невидим в обкръжаващия го мрак, този конус се доближава до представите ни за съвършено прикритие, тъй като единствената светлина, която прониква в него, е звездната, както и слабите слънчеви лъчи, пречупени от фината земна въздушна обвивка.

Ловецът осъзна, че е в сянката на някаква планета, въпреки че никога не беше чувал за Земята. Той го разбра, когато слезе под скоростта на светлината и видя опасания с ален контур черен диск точно срещу себе си. Бързо съобрази, че корабът беглец може да бъде открит единствено с помощта на уредите. Точно в този момент забеляза, че той се вижда с невъоръжено око, и слабата тревога, която досега едва едва мъждукаше в ума му, незабавно излезе на преден план.

Читать дальше →