Единствен изход

Начало книги

Джон Печек нервно одраска нокътя на палеца си върху долните си зъби и усети горчивия парещ вкус на синя акрилна боя. Мразя да правя това, помисли си той. Мразя да ме гледат как се потя, без да знам какво мелят тия шибани песоглавци с лайняното си подпяване, което наричат говор. Страшен кеф им прави да ме гледат как излизам оттук. Знаят, че ще карам из улиците на Хакни с достатъчно кока, за което не ми мърдат седем години пандиз.

Печек усети вонята на собствената си пот. Тя изпълваше купето на раздрънкания му роувър, модел 1970. Вътре нямаше радио, а воланът бе заключен към пода с дебела верига.

Но парите си заслужаваха.

Ако трафикът не се задръстеше съвсем, той щеше да стигне за малко повече от час от „гълъбарника“, който обитаваше със семейството си, южно от реката, по моста Тауър и претъпканите улици на лондонското сити на север, до предградието Хакни.

Онези типове от Ямайка обработваха кокаина в Хакни, в изоставените постройки на комплекса Фрамптън, отвъд Меър стрийт.

Читать дальше →