Жестокото небе

Начало книги

Към полунощ до върха на Еверест останаха само стотина ярда. Представляваше снежна пирамида, бледа и призрачна на светлината на изгряващата Луна. Небето бе безоблачно. Вятърът, веещ цели дни, почти бе изчезнал. Най-високата точка на Земята рядко се радваше на такова спокойствие. Значи, бяха избрали подходящо време за изкачването си.

Може би прекалено подходящо, помисли си Джон Харпър. Изкачването се оказа разочароващо лесно. Единственият им истински проблем бе да напуснат хотела без някой да ги забележи. Управата му не обичаше неразрешените нощни екскурзии из планината. Можеше да има нещастни случаи, което бе лошо за бизнеса.

Доктор Елуин обаче възнамеряваше да изкачи върха именно по този начин. Имаше чудесни основания за това, макар и никога да не ги бе споделял. Присъствието на един от най-известните световни учени и определено най-известен инвалид в света в хотел „Еверест“ в разгара на туристическия сезон вече и без това бе предизвикало доста зле прикривана изненада. Харпър донякъде отслаби хорското любопитство като намекна, че двамата правят измервания на гравитацията, което бе част от истината. Твърде малка част, обаче, която при това не преставаше да намалява.

Читать дальше →