Възпроизвеждане

Начало книги

Невероятно е, че успях да забравя толкова бързо толкова много неща. Използувах тялото си четиридесет години и вярвах, че го познавам. Въпреки това, то вече започна да се изпарява като сън.

Ръце и крака, къде сте? Какво вършехте за мен, когато ми принадлежахте? Изпратих сигнали, опитвайки се да командувам крайниците, които смътно си спомням. Не се случва нищо. Все едно, че крещя във вакуум.

Крещя. Да, опитвам се да крещя. Може би те ме чуват, но аз не чувам самия себе си. Над мен се спусна тишина и вече не мога да си представя звуците. В ума ми има дума, наречена „музика“. Какво ли означава?

(Мракът пред мен е изпълнен с думи, които очакват да ги разпозная. Една по една обаче ме напускат, изпълнени с разочарование).

Здрасти. Значи, завърнахте се. Стъпвате с внимателни и меки стъпки по разума ми. Усещам присъствието ви, но никога не мога да забележа идването ви.

Усещам, че сте приятелски разположени към мен и съм ви благодарен за това, което направихте. Кои сте вие, обаче? Разбира се, знам, че не сте човешки същества. В момента, когато полето се разпадна, човешката наука не бе в състояние да ме спаси. Както виждате, започвам да проявявам любопитство. Това е добър симптом, нали? След като болката най-сетне затихна, вече съм отново в състояние да мисля.

Читать дальше →