Съзвездието Лайка

Начало книги

Яростното лаене в първия миг само ме ядоса. Обърнах се на другата страна и сънливо промърморих:

— Млъкни, глупав пес.

Но сънливостта ми продължи само част от секундата; веднага напълно се разсъних, върна се съзнанието ми, а с него дойде и страхът. Страхът от самотата, страхът от умопомрачаването.

Боях се да отворя очи, боях се да погледна. Разумът ми казваше, че нито едно куче още не е стъпвало на повърхността на този свят, че от Лайка ме делят двеста и петдесет хиляди мили пространство, нещо повече — пет години време.

— Присънило ти се е — казах си сърдито. — Не ставай глупак! Боядисани стени, това е всичко, което ще видиш.

Разбира се, така и беше. Мъничката кабина е празна, вратата плътно затворена. Бях сам със спомените си, във властта на някаква неясна печал, която често завладява човека, когато яркият сън се сменя със смътната действителност. Усещането за загуба беше толкова горчиво, че ми се прииска отново да заспя. Добре, че устоях: в този миг сънят бе равносилен на смърт. Но аз не подозирах това още пет секунди — цяла вечност, през която се бях пренесъл на земята, търсейки утешение в миналото.

Читать дальше →