Къщата

Начало книги

Към девет часа вечерта бурята се беше разразила с пълна сит и свирепият вятър блъскаше огромните вълни в източния бряг на Кейп Код. Няма да ни се размине, мислеше си Помили, докато се пресягаше над умивалника, за да затвори прозореца. Но може и да е забавно, опита да се успокои тя.

Летищата на Кейп Код бяха затворени и Адам трябваше да наеме кола, за да се прибере от Бостън. Скоро щеше да си е у дома. В къщата имаше достатъчно храна. Помили беше приготвила свещи, в случай че спре токът, макар и да бе обхваната от мрачно предчувствие и да се плашеше от мисълта да остане сама на светлината им.

Включи радиото, завъртя копчето и намери станцията, по която пускаха музика от четирийсетте години. Вдигна учудено вежди, когато чу оркестъра на Бени Гудман, засвирил мелодията „Помни“.

Много подходяща песен за човек, който живее в къща, наречена „Помни“, помисли си тя. Потискайки желанието си отново да завърти копчето, Помили взе назъбен нож и започна да реже домати за салатата. Когато се обади, Адам й каза, че не е имал време да се нахрани. „Но ти не помниш“ — пееше певецът.

Читать дальше →