Безкрайно много време

Начало книги

Когато се чу тихото почукване по вратата, Робърт Аштън по силата на отдавна изработен навик светкавично огледа стаята. Макар и скучновато обзаведена тя излъчваше порядъчност, която не оставаше незабелязана от посетителите. Нямаше основания да очаква сред тях да бъде и полицията, но бе безсмислено да рискува.

— Влезте — каза след кратка пауза, която използва, за да вземе томчето с „Диалозите“ на Платон от лавицата. Може би това изглеждаше малко претенциозно, но винаги правеше впечатление на клиентите му.

Вратата бавно се отвори. Аштън продължи съсредоточено да чете, без да си дава труда да повдигне поглед от книгата. Усети едва забележимо ускоряване на пулса си и леки тръпки в гърдите. Разбира се, посетителят не можеше да бъде полицейски агент, реши Аштън, та нали някой щеше да го предупреди. При все това неочакваните посещения бяха за него нещо непривично, и следователно криещо потенциална опасност.

Читать дальше →