Лунен ловец

Начало книги

Кръчмата на Ник се намира в най-долнопробната част на града. До входната врата води една глуха алея, а задният вход извежда към сляпа уличка, която опира в друга постройка. Явно законът за противопожарната охрана не е бил в сила по времето, когато са строили сградата. Кръчмата на Ник си стои още оттогава. Татко си спомня, че се е отбивал там след работа — на истинска халба бира, почти цял литър, плюс хубаво плато сирене. През четирийсетте двете общо стрували долар. Било достатъчно за обяд за двама или вечеря за един. Вече не предлагат плата сирене. Жалко.

Веднъж заобиколих сградата просто за да видя какво има отзад. Имаше тапицерско ателие. Толкова за задната страна.

Сега повечето сгради около кръчмата на Ник са празни. Всевъзможни шарени графити красят закованите с шперплат прозорци. Бог знае кога за последен път са измели боклука по тротоарите.

Клиентите ме познават като Боб. Това не е истинското ми име. Аз съм от онези, които редовно се навъртат при Ник. Можете да ме определите като бизнесмен, който се занимава с дискретни поръчки. Всякакви хора се нуждаят от услугите ми: представители на висшето общество, на простолюдието, скромни майки от предградията или почтени, богобоязливи мъже. По някое време всички те се подчиняват на низките си инстинкти и се обръщат към мен. Срещам се с тях тук, в кръчмата на Ник, да обсъдим подробностите.

Читать дальше →