През лицето на света

Начало книги

Неумиращият изучаваше картите и документите, разгънати на огромната маса от черен мрамор, търпеливо дирейки слабости в дълго обмисляните си планове. Залата на гласовете, намираща се дълбоко в централната кула на Андратан, многократно препредаде екота на стоманените подметки, докато мършавата, загърната в сиво фигура отстъпи от масата и се заразхожда, потънала в дълбок умисъл. От дългия си опит знаеше, че слабостта може да съществува. Но от още по-дългия си опит бе наясно, че колкото и усилено да проучваше, откриването й щеше да бъде чист късмет.

Нямаше значение. Огромното му предимство — непреодолимото му предимство — над невежите врагове, се състоеше в неизмеримото знание, което бе натрупал през вековете на живота си. А техните животи бяха тъй кратички! Умираха, преди да са осъзнали и частица от потенциала си, в невъзможност да надникнат отвъд капаците на ежедневното си съществуване и да разпознаят отново и отново зараждащите се схематики на Времето, орисани вовеки веков да повтарят грешките на предците си. А той бе извлякъл солидна мъдрост от две хиляди години безусловен успех. Ето как знаеше, че несъвършенството щеше да е там. Присъствието му щеше да стане известно в определен момент от кампанията; вероятно по-рано, ако имаше късмет — и той щеше да адаптира плановете си. Мъдростта му щеше да бъде достатъчна и щеше да превърне пропуска в свое преимущество. Враговете му щяха да бъдат унищожени в мига на привидната си победа. Винаги бе било тъй.

Читать дальше →