Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Начало книги

Много бягане е падало по нашите балкански земи. И ако питаш защо са се преселвали хората, хиляда усти ще ти отговорят, че за добро е било и за спасение, ама аз си мисля, че от едно зло са тичали людете към по-малко уж зло. И тъй — от зло към зло, от зло пак към зло ни е люляла нашата балканска люлка. Не ти го казвам това от нямане на работа, ами мен самия майка ми ме е закърмила по път, на бягане, и право викат хората, че каквато люлка го залюляла, такава го и долюляла.

От Беломорието се вдигнала горката — и аз с нея, ама в корема й. Питал съм я:

— Защо побягна ма, мамо? В такова положение…

А тя криви глава:

— Че как иначе?! Където всички цигани, там и гол Асан.

Вярно, цялото село тръгнало с каруците си, натоварили я чичовците ми, нагласили я стринките на чергите, а пръстта над баща ми още не се била слегнала в селското гробище.

— От болест си умря — казваше мама. — По онова време много хора си отиваха я от нож, я от куршум, но той има̀ късмет, от болест си умря.

Читать дальше →