Негово Величество кралят

Начало книги

— Ъхъ, И Чимо спи и на крака и на легло, и тази розова книжка и хляба, щото ще съм гладен цяла нощ и това е то, Мис Байдъмс. А сега ми дай целувка и си лягам! Така! Пазете тишина! Розовата книжка се пързаля под възглавницата, хлябът се троши! Мис Байдъмс! Мис Байдъмс! Толкова ми е неуютно! Ела ме завий!

Негово Височество Кралят се приготвяше за сън и горката търпелива Мис Байдъмс, която скромно се беше представила като „млада, европейка, привикнала към грижите за малки деца“ трябваше да търпи кралските му капризи. Заспиването беше винаги ужасно дълъг процес, защото Негово Величество имаше навика да забравя за какво са го помолили многото му приятели, от сина на графа до дъщерята на пълномощника и най-сетне Малкият Бог трябваше да се мъчи над всичките малки моления, при цялото ми уважение, поне пет пъти нощем. Негово Величество Кралят вярваше в ефикасността на молитвите, толкова предано, колкото вярваше и на шпаньола си Чимо или на Мис Байдъмс, която го предпазваше от жаждата с „пълна чаша, истинска такава“ от най-горният рафт на шкафа в детската стая.

Читать дальше →