Небът

Начало книги

Точно така се случи. И истината е една алегория на Империята.

— Срещнах го в края на градината, с празен кош на главата и с мръсен парцал около слабините. Това беше единственото имущество, което претендираше, че има на нашата първа среща. Просеше. Беше изключително кльощав и ребрата му се брояха като тези на коша на главата му, разказа ми една дълга история за треска, съдебен процес, бил осъден на екзекуция по съдебен указ. Като източните крале, давали подкрепа на осъдените в изгнание, и аз реших да бръкна в джоба си за нещичко. Рупиите ми се бяха наврели в гънките на палтото, дадох му цялото си съкровище, като дар от небесата. Каза, че съм бил единственият легитимиран Покровител на бедните, който някога е имал честта да познава.

На следващата сутрин се появи пак на верандата, малко позагладил косъм и сресан. Каза, че съм му бил и баща и майка и директна издънка на всички богове от Пантеона, управляващи съдбите на земята. Бил продавач на бонбони, но струвал по-малко от праха по обувките ми. Бях чувал тези приказки и по-рано, затова директно си го питах какво иска. Моите рупии, мрънкаше той, го издигнали до самия рай, но все пак искал да ме помоли за още нещо. Искал да открие будка за бонбони близо до дома на покровителя си, взирайки се с благоговение в моята особа, тъй като аз самият съм осветявал света. Бях така добър да му дам разрешение и той си замина с поклон.

Читать дальше →