Всичко започна в книжарничката на Хюго

Начало книги

Книгите не променят живота на хората, поне не както всички си мислят. Да четеш „Острието на бръснача“[2], докато пътуваш в първа класа към някой курорт за медитация, или пък „Чай в пустинята“[3] по време на поход след развода ти, за да видиш какво е останало от снеговете на Килиманджаро, няма да те направи по-просветен отколкото въртенето в огромните чаши в Дисниленд. Съжалявам, но това е истината. И старите книги тук във „Водното конче“ не са по-просмукани с мъдрост, отколкото неотваряните нови книги в „Аполо — книги и музика“. Нашите книги са просто по-евтини и по-оръфани. Но хората продължават да идват тук. Продължават да ме питат за еликсирите с подвързия и думи, които да облекчат разочарованията им и да възпламенят угасналите им страсти. Идват, защото вярват, че една книга е променила живота ми. Нито един от тях не разбира. Не книгата промени живота ми.

Връщайки се назад, ми е трудно да посоча точния момент, когато започна всичко. Може би е денят, в който ме уволниха от „Аргонет“, или пък от запознанството ми с Хюго, или може би още по-рано, когато напуснах Южна Каролина и се преместих в Силициевата долина. Предполагам обаче, че истината е, че всичко започна онзи петък следобед, когато с Хюго седяхме на двете кресла без пружини, разположени на скърцащата дървена платформа до витрината на „Водното конче — книжарница за стари книги“. Книжарницата беше на улица „Кастро“ в Маунтин Вю в сърцето на Силициевата долина. Минувачите, облечени в тениски с баджове на Google, Yahoo и Intuit, виждаха един оплешивяващ мъж, с коса, вързана на опашка, да чете оръфано издание на първия роман от поредицата „Уейвърли[4]. Това беше Хюго, който седеше до мен — 34-годишна жена.

Читать дальше →