Цикъл на върколака

Начало книги

Пълната луна е изгряла, но януарската виелица е затулила небето със сняг. Ураганният вятър вилнее из главната улица на градчето Таркърс Милс; оранжевите снегорини са безпомощни пред стихията.

Снегът затрупва железопътната линия и дрезината, управлявана от стрелочника Арии Уестръм, закъсва на петнайсетина километра от градчето. „Какво пък — казва си Арни, — ще се подслоня в кантона, докато премине бурята.“ Чакането му се струва безкрайно, времето сякаш е спряло. Той изважда от джоба си тесте омазнени карти за игра и започва да реди пасианс. Навън вятърът надава пронизителен писък. Арни неспокойно се ослушва, после отново свежда поглед към картите. Казва си, че няма от какво да се страхува, че това е само вятърът…

Вятърът обаче не драска по вратата… и не скимти, за да го пуснат.

Арни се изправя — върлинест мъж с дебело яке, навлечено върху железничарската униформа. Захапал е цигара „Кемъл“, а ъгловатото му лице на типичен янки е озарено в оранжево от керосинената лампа на стената.

Читать дальше →