Слънчевото куче

Начало книги

От време на време някой ме пита:

— Кога ще се откажеш от тези истории на ужасите, Стив, и ще напишеш нещо сериозно?

Преди вярвах, че скритата в този въпрос обида е неволна, но с течение на годините все повече и повече се убеждавах, че не е. Гледах лицата на хората, които могат да изплюят едно такова камъче, разбирате ли, и повечето от тях ми приличаха на пилоти на бомбардировачи, които чакат, за да видят дали последният им заряд от бомби ще се разпръсне, или ще улучи право фабриката за муниции.

В действителност почти всичко, което съм написал — а в това число влизат и доста забавни неща, — е било написано със сериозни мисли в главата. На пръсти се броят случаите, когато съм седял пред пишещата машина и неудържимо съм се смял на някое диво и налудничаво парче от книга, което току-що съм забъркал. Аз никога няма да бъда Рейнолд Прайс или Лари Уойуоуд — нямам такива заложби, — но това не означава, че не съм също толкова привързан към нещата, които правя. Трябва обаче да правя това, което мога да правя — както някога е казал Нилс Лофгрен: „Трябва да бъда своето жалко аз… няма да лъжа никого.“

Читать дальше →