Нона

Начало книги

Обичаш ли?

Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам. В сънищата си.

Обичаш ли?

Да, отговарям аз. Да, а истинската любов никога не умира.

И тогава се будя с вик.

Не зная как да го обясня, дори сега. Не мога да ви кажа защо извърших тези неща. И по време на процеса не можах. А пък и тук има много хора, които ме питат за това. Има един психиатър. Но аз мълча. Устата ми е заключена. Освен тук, в килията. Тук не мълча. Будя се с вик.

В съня си я виждам как идва към мен. Облечена е в бяла рокля, почти прозрачна, а изражението й е смесица от желание и триумф. Тя идва към мен, пресича тъмната стая с каменен под и мирис на октомврийски рози. Ръцете й са разтворени и аз протягам моите към нея, за да я прегърна.

Усещам ужас, отвращение, неизказан копнеж. Ужас и отвращение, защото зная какво е това място, копнеж, защото я обичам. И винаги ще я обичам. Понякога ми се иска в този щат да има смъртно наказание. Кратка разходка по мрачен коридор, стол с висока облегалка, към който има стоманен шлем, скоби… бързо раздрусване и ще бъда при нея.

Читать дальше →