Да страдат дечицата

Начало книги

Името и бе госпожица Сидли, а учителстването бе номерът и в живота.

Тя бе дребна женица и трябваше да се протяга, за да стигне до най-горния ред на черната дъска, което и правеше в момента. Зад нея, ни едно от децата не се кикотеше, шепнеше или дъвчеше тайно сладкиши, скрити в малките ръчички. Познаваха достатъчно добре смъртоносните инстинкти на госпожица Сидли, която винаги можеше да познае кой дъвче дъвка на последния чин, кой има воден пистолет в джоба и кой иска да отиде до тоалетната, за да размени карти за бейзбол, а не за да облекчи нуждите си. Тя бе всезнаеща и всевиждаща като самия Господ.

Вече посивяваше и корсетът, който носеше, за опора на отпуснатия и гръб, се очертаваше все по-ясно под роклята и на цветя. Дребна, вечно страдаща женица, с проницателни очички като длета. Езикът и бе легенда в училищния двор. Очите и, когато се фокусираха върху този, който шепне със съседа си или се кикоти, могат да накарат и най-здравите колена да се подкосят.

Читать дальше →