22 ноември 1963

Начало книги

Открай време не съм плачльо. Бившата ми жена Кристи твърдеше, че ме е напуснала, понеже ми липсвал „емоционален градиент“ (все едно онзи тип, с когото се беше запознала на сбирките на Анонимните алкохолици, нямаше нищо общо). Казваше, че би ми простила, задето не съм плакал на погребението на баща ѝ — все пак го познавах само от шест години и нямаше как да разбера, че е бил страхотен и щедър човек (ама, разбира се, че е бил щедър, след като ѝ беше подарил мустанг-кабриолет по случай завършването на гимназията). Разправяше още, че чак след като не се разплаках и на погребенията на собствените си родители, които починаха през две години (баща ми умря от рак на стомаха, а майка ми беше покосена от инфаркт, докато беше на почивка във Флорида), започнала да проумява онова с емоционалния градиент. Според нея бях „неспособен да почувствам емоциите си“, както се изразяваха откачалките от Анонимните алкохолици.

Читать дальше →