11/22/63

Начало книги

Никога не съм бил от мъжете, които бихте нарекли ревливи.

Бившата ми жена казваше, че „отсъстващият ми емоционален уклон“ бил главната причина да ме напусне (сякаш онзи тип, когото срещна на сбирките на Анонимните алкохолици, нямаше нищо общо). По думите на Кристи, тя можела да ми прости, задето не плаках на погребението на баща й — все пак познавал съм го само шест години и нямало как да разбера какъв чудесен, щедър човек бил той (такъв, който подарява Мустанг кабрио по случай завършване на гимназията, например). Но после, когато не плаках и на погребенията на собствените си родители — те починаха през две години един от друг, татко от рак на стомаха, а майка от гръмовен инфаркт, докато се разхождала по плажа във Флорида — тя започнала да осъзнава онова там за отсъстващия уклон. Аз изглежда съм бил „неспособен да дам воля на собствените си чувства“, както биха се изразили Анонимните алкохолици.

Читать дальше →