Пространно житие на митрополит Петър

Начало книги

Праведниците живеят вечно и тяхната награда е от господа, а назначението им е от Вишния. И ако се случи да умре праведник, ще бъде в покой. И когато праведникът е възхваляван, хората се радват, защото на праведниците им се полага възхвала. Един от тях е свещеноначалникът, когото възхваляваме сега. И ако никой в днешно време не се задоволява да възхвали достойното, според достойнствата му, ами хвали неправедното, разсъдих, че венецът на такъв светител не трябва да се остави неукрасен, макар да са го подминали по своя воля и ония, които бяха преди нас. Вярвам, че и това е някаква Божия умисъл и дар от светеца, за да получим и ние малка награда, както и оная вдовица, донесла два медни гроша.

И аз, макар и да бях обзет и привлечен от много дни от любов към истинския пастир, и понеже исках да принеса малко за възхвалата на светителя, въздържах се, понеже виждах, че не мога да предам величието му. А после реших, че е грехота да оставиш нещо преди края и да се полениш. Затова, като се надявах всецяло на Бога и на този угодник, заех се с непосилното за мене дело — да разкажа малко от живота му, колкото Бог даде и колкото чух от разказвачите; а също и малко от чудесата му. Защото, ако някой не може да изчерпи цялата глъбина, нима трябва да я остави, вместо да загребе поне с малка чаша, та да охлади жаждата си? Така и за това разсъдих, че е недостойно, докато стоях на неговото място и гледах неговия гроб, след като бях наследил престола му, който той остави преди години и премина в небесните обители. Прочее ще започна повестта за него!

Читать дальше →