Танцуващият с духове

Начало книги

Чу се едно… дзън.

Единичен самотен звук в до мажор — дзън! — и това беше. Идваше някъде отзад, откъм задната част на фюзелажа, и за миг напомни на Майк Бърк за генералната репетиция на братовата му сватба. Същият звук се бе разнесъл, когато баща му почука с лъжица по чашата си, за да вдигне тост в чест на младоженците.

Дзън!

Смешно, като си помислиш.

Само че не беше. Макар хеликоптерът да беше френски (и по-точно едномоторен „Екюрюил В-2“), на борда му нямаше кристални чаши за шампанско. Звукът беше знак за нещо друго — например, че една от перките на задния ротор е била ударена от деветмилиметров куршум, пречупила се е надве и е изхвърчала. Поне за това се сети Бърк. Дзън!

Обърна се, свъсил вежди, към пилота, новозеландец на име Рубини.

— Ти не?…

Красивият новозеландец се ухили.

— Нямай грижа, брато!

В същия миг хеликоптерът се килна силно надясно, започна да губи височина и да се върти по спирала. Лицето на Рубини пребледня, а ръцете му заиграха по контролните уреди. Бърк ахна и стисна до болка страничните облегалки на седалката си.

Читать дальше →