Осмият ден

Начало книги

Пощальонът се обади в участъка половин час преди края на смяната на Дилейни.

Пикапът бил паркиран на отбивката и в къщата светело, та пощальонът си мислел, че трябва да има някого. Обаче вече няколко дни никой не отварял вратата. Пощенската кутия започвала да прелива. Затова решил, че господин Терио може да е получил инфаркт.

Дилейни поклати глава и изруга. Брент имаше плейоф в шест, а вече минаваше пет. Хелън щеше да го убие. („Трябва да дойдеш, Джак, заради него! Поне веднъж го подкрепи! Кое е по-важно, родният ти син или момчетата в участъка?“) Ами всъщност… истината беше, че той обичаше да ходи на мачовете на сина си. Брент бе добър бейзболист — по-добър от самия Дилейни — и му беше приятно да се грее на отразената слава на момчето. Когато нещата вървяха добре, Брент нямаше нужда от него. Но когато се провалеше… Е, синът му бе амбициозен хлапак. Прекалено сериозно приемаше неуспехите. А Хелън си нямаше и представа как да му помогне да ги преодолее. („Ще престанеш ли да цивриш? Та това е просто игра.“) Затова Дилейни гледаше да е там — особено на важни мачове. Само че вероятността да успее беше нищожна. С Поляков бяха далеч извън града, където цивилизацията отстъпваше място на дивата природа.

Читать дальше →