Конниците на Апокалипсиса

Начало книги

Томи беше нервен. Сузана знаеше, че той обича да говори, но вече петдесет мили не бе казал нито дума. Не че го упрекваше. Тя самата също беше нервна. И възбудена. И уплашена.

Когато излязоха от магистралата, вече се смрачаваше. Включиха фаровете и поеха през хълмистата местност, приличаща на пейзаж на Ралф Лаурън — къщите бяха толкова перфектни, та беше ясно, че са собственост на лекари и адвокати. Това бяха „мини имения“, оградени територии с имена като „Лисича ливада“. В тях не растеше нищо, може би с изключение на спаружени от слънцето домати и лапад.

Докато минаваха покрай института „Омега“, Сузана се зачуди какво е това. Шофьорът Томи само изхъмка. После двамата се изсмяха (малко пресилено) и Сузана си помисли, че ще да е нещо модернистично.

Въпросът беше — и това я правеше нервна — в цялата тази история със зъбите, с изваждането на зъбите. Както и да го гледаш, изваждането на зъбите си е гадно. Като Нюрнберг или нещо подобно. Ако ги хванеха, щеше да е не само убийство, щеше да е… какво? Чарлз Менсън или нещо такова.

Читать дальше →