Завръщането на историята и краят на мечтите

Начало книги

Светът отново е нормален. Първите години след края на Студената война разкриха измамната мимолетна картина на нов международен ред, в който националните държави израстват заедно или изчезват, идеологическите конфликти отшумяват, културите се смесват, а търговията и комуникациите стават все по-свободни. Съвременният демократичен свят искаше да повярва, че краят на Студената война е край не само на един стратегически и идеологически конфликт, а и на стратегическия и идеологическия конфликт изобщо. Хората и техните лидери копнееха за един „променен свят“1.

Но това беше мираж. Светът не се бе променил. На повечето места националните държави са все така силни — такива са и националистическите амбиции, страстите и съперничеството между нациите, моделирали историята. Съединените щати все още са единствената суперсила. Но международното съперничество между великите сили се завърна в лицето на Русия, Китай, Европа, Япония, Индия, Иран, Съединените щати и останалите борещи се за регионално надмощие. Борбите за позиции и влияние в света отново се превърнаха в основна характеристика на международната сцена. Появи се пак и старото съперничество между либерализма и автокрацията, като големите световни сили все повече се групират според характера на режима си. Избухна и една още по-стара борба между радикалните ислямисти и съвременните светски култури и сили, които според ислямистите са проникнали в техния ислямски свят и са го завладели и омърсили. С комбинирането и сблъскването на тези три битки обещанието за нова епоха на международно сближаване все повече угасва. Встъпихме в епоха на раздалечаване.

Читать дальше →