Абсолютната хармония

Начало книги

Объркани сънища се кръстосваха и сменяха в безкрайно проточилата се нощ, ужас и умора сковаваха нозете й като плъзнали коренища и когато не можеше повече да бяга от неведомото, вкопчило в кръста й ръце със стоманени пръсти, тя се вдигаше на един метър над земята и литваше. И пак, и пак…

Събуди я собственият й вик. Дълго се вслушва в някакво вътрешно ехо, което, глъхнейки, обхождаше мъглявите контури на до преди миг владеещия я абсурден свят. Трудно й беше да повярва в реалността на слънчевата априлска утрин. Отметна завивката. Усуканата около кръста нощница я задушаваше. Яркият, трептящ от свежест въздух я заслепи. Сякаш е слязъл от платно на импресионист, помисли тя примижала.

Стана. Свари кафе, напълни двулитровия термос. Гонгът на часовника я стресна. Шест. Сигурно е станал вече. Ако изобщо е лягал, разбира се.

Каква пролет!… Омайва те, през очи, ноздри и пори те обладава, ти не можеш да й устоиш — забелязваш я едва тогава, когато вече те е превзела до последното кътче на мислите ти, когато е филтрирала целия твой дух и от тебе е останало само едно антисептично чудо от чистота и бъдеще! И ти говори пролетта, с езика на миризми и светлинни трептения, не само на ума, а и на тялото ти внушава, че всичко е умно и красиво, че всичко е необходимо, че и най-излишното на пръв поглед осъществява някаква си там незнайна връзка, без която целият този пролетен свят би се сгромолясал. Нощните й кошмари, дори и те имаха своето място!

Читать дальше →