Златотърсачи

Начало книги

Над просторната самота на канадските гори, равнини и езера трептеше спокойна обедна омара. Лосът и карибуто, пасли от ранни зори, си почиваха под меките лъчи на февруарското слънце. По пладне, свит на кълбо в леговището си сред скалите, рисът се готвеше да тръгне на лов, а лисицата се бе отдала на обикновената си следобедна леност. Лосовите птици, доволни, разперваха сладостно перата си под нежната светлина. Наоколо се топяха последните снегове.

Беше времето, когато, тръгнал по дирята на дивеча, предвидливият ловец сваля раницата си, събира тихичко сухи дърва да стъкне огън, носле, като си е похапнал, запушва лулата си, наострил зрение и слух.

Ако в такъв момент го заговорите, ще ви даде знак да мълчите, като ще ви прошепне:

— Ш-ш-шт! Тихо! Може би на две крачки от нас има дивеч. В тези часове всички животни обикновено са сити и дремят. Не ни ли усетят, ще останат така още час-два. Лосовете и карибутата може да са на един хвърлей от нас. Де да знаеш…

Читать дальше →