Равнините на Абраам

Начало книги

Според мнението, изказано от мене и преди, романистът не е историк, нито може изобщо да бъде смятан за историк, макар в неговите страници да има повече и по-вярна история за даден народ и време, отколкото ако беше написана от историк. Защото, както в историческия роман има моменти, когато фактите налагат мрачен облак да легне между любовната интрига и осъществяването й, така има и моменти, когато изискванията на любовната интрига правят допустима онази поетическа свобода, която е била дарена на белетристите от незапомнени времена и към която те ще продължават да прибягват в безпределно бъдеще. В „Равнините на Абраам“ направих скромно усилие „да продължа“ да се придържам към истината със същата взискателност, каквато си предписах в първия мой исторически роман „Черният ловец“, и вероятно самият аз изпитвам много по-голямо удовлетворение, отколкото моите читатели при мисълта, че Мари-Антоанет Тонтьор и буйният й стар баща са живели и любили, както съм ги описал; че Катърин Бюлен и доблестният й син са били кръв и плът на времето си; че Тиаога, Шиндас, Сребърните крачета, Горската гургулица и Мери Даглен Чучулигата не са рожби на въображението и че „Равнините на Абраам“, подобно на „Черният ловец“, е до голяма степен роман за живота, както е бил живян, а не както би могъл да се изживее. С пълно съзнание за моите ограничени възможности си давам сметка, че само отчасти съм сполучил да съживя тези мъже и жени, избрани от материалите, с които разполагах.

Читать дальше →