Проклятието

Начало книги

Стигнах до хотела в покрайнините на града малко подир залез. Скрита в сянката на неосветената врата, спрях нерешително и гледах как бършат конете в конюшнята за гости. Пътуването ми беше трудно, всеки залез означаваше преспиване във влажна копа сено или връз студена купчина окапали листа. Неистово ми се искаше да се изпъна в топла постеля, ако ще да е нар, покрит с папрат. Имах всичко на всичко четири медни пенита, но трябваше да ми стигнат. Ако е истина това, което ми разказаха по пътя, краят на моето пътешествие бе близо.

Прехапах нерешително устни. Натрапените ми вълшебства ме принуждаваха да избягвам хората, но можех да ги прикрия поне за още една нощ.

Нахлулият през наметалото рязък порив на леден вятър ме разтрепера и се реших. Пресякох двора и бутнах вратата. Тя със скърцане се хлопна зад гърба ми, сякаш ударена от ръката на вятъра. Огледах се. Бях в общата приемна на странноприемницата — дълга ниска зала с одимени от свещите греди. Отсреща гореше огън, около него — тъмни фигури, насядали край груби дървени маси. Пред всеки имаше голяма халба. Край мен притича мъж с поднос, пълен с мръсни чинии.

Читать дальше →