Един от 100

Начало книги

Секунди преди едно от най-дългоочакваните събития в живота на Алегзандър Колифийлд, на осъществяването на което той бе посветил дълги години и което щеше да му донесе професионален престиж, прилична заплата и уважението на колегите му, лявото му око започна да намига като жиголо в треторазреден италиански филм.

тик

Той тихо изруга. Като лекар познаваше проявите на преходните едностранни лицеви спазми — очни тикове, предизвикани от събития, които пораждат чувство за тревога или представляват заплаха.

тик

„Нелепо е да изпитваш безпокойство“ — каза си назидателно и стисна непокорния клепач; по време на стажа си в болницата беше извършил или асистирал при стотици аутопсии. Единствената разлика бе, че тази беше първата му аутопсия като дипломиран лекар. Намираше се на шест метра от тялото.

Колифийлд бавно отвори окото си.

Крадешком надникна през отворената врата на малкия кабинет в съседство със залата — доктор Клеър Пелтиър тъкмо изваждаше от плика поредното писмо, явно вниманието й беше погълнато от кореспонденцията. Изведнъж се почувства уязвим и неподготвен, дори непохватен — по програма днес му предстоеше разбор на извършените аутопсии и среща с новите колеги от криминологичния отдел към полицията в Алабама.

Читать дальше →