Софи

Начало книги

В гостната бе непоносимо горещо. Миришеше на пчелен восък, сушени розови листенца и различни парфюми, но въпреки задухата Софи Барингтън не би заменила това място с никое друго на света — приемът на лейди Стъкли бе само за избрани гости.

— Тромав — прошепна приятелката на Софи Лидия Кемп. — Тромав — повтори момичето, като посочи към новодошлия с кимване на обвитата си в златисто-зелен тюрбан глава.

Софи вдигна ветрилото, за да прикрие изучаващия си поглед, и потръпна, когато видя вретеноподобните му крака в бели копринени панталони.

— Погледни само тези прасци — прошепна на свой ред тя. — Ужасяващи!

— Ммм, да-а. Ужасяващи — съгласи се приятелката й, макар и не толкова ужасни като бедрата. Не ми е ясно как изобщо успява да стои на тези криви крака.

Софи потръпна от неделикатния коментар. Естествено, че беше забелязала недостатъка във физиката на човека. Но пък никога не би споменала за това, особено на подобно място; някой можеше да ги чуе и да им излезе лошо име.

Читать дальше →