Били Стрейт

Начало книги

В парка можеш да видиш всичко.

Но не и това, което видях тази вечер.

Господи, господи…

Искаше ми се да сънувам, но бях буден, долавях мириса на месо с чили и лук и мириса на боровете.

Най-напред колата спря в края на паркинга. Те слязоха, започнаха да говорят и той я сграбчи, сякаш я прегръщаше. Помислих, че може би ще се целунат и реших да ги наблюдавам.

Изведнъж тя издаде странен звук — изненадан и пронизителен, като котка или куче, което бяха настъпили по лапата.

Той я пусна и тя падна. После той се наведе над нея и ръката му започна да се движи много бързо. Стори ми се, че я налага с юмрук, а това минаваше всякакви граници и аз се замислих дали не трябва да направя нещо. Но после дочух и друг звук, кратък и влажен, като в месарницата на „Братя Стейтър“ в Уотсън, когато насичаха пържолите — чак, чак, чак.

Той продължи да замахва нагоре и да стоварва ръката си обратно надолу.

Не дишах. Сърцето ми пареше. Стъпалата ми бяха ледени. После станаха горещи и влажни.

Читать дальше →